index.php BC1.php LP1.php
1 2 3 4 5 6
Страници на Пламен Антонов BB
Размер на текста: A-AA+
Посещения: 2679 от общо 100873

Страсти пазарни одрински

Одринската епопея или в Одрин за прах за пране и задължително омекотител. Още и как да съчетаем полезното с полезното.

Дедите ни от близкото минало са умирали по тези земи от турски куршуми и холера. Днес потомците им си умират за прах за пране и задължително омекотител, а защо не и за тава джигер. Описаното по-долу нещо типично ли е? Иска ми се да не беше...

Търсенето определя предлагането. Надали щяхме да станем свидетели на одринската пазарна епопея, ако 99% от спътниците ни не я искаха и не я очакваха с нетърпение. Стана очевидно и че организаторите от туристическата фирма, която бяхме избрали, добре се възползваха. Хайде да тръгваме!

Преди обаче да се упътим за Одрин сме все още в Истанбул. Още от пристигането ни в най-големия турски град имаме предварително обявен час за тръгване 14:00, който в последствие беше променен на 11:00, а накрая на 9:00. Не е за вярване! Какво го наложи? Ами ще отидем да видим Египетския пазар (все пак това е чудесно, колкото и пъти да сме го виждали) и после ще имаме повече време да разгледаме прекрасния град Одрин. Добре...

Ето, вече сме в Одрин, в един съвсем краен квартал. Тук се намира българска църква св. св. Константин и Елена, която е просто едно прекрасно чудо възкръснало от нищото. Слушаме беседа: "Това е църквата св. св. Константин и Елена, която... Точно срещу нея можете да си купите ядки на добри цени. Стоката на този човек е винаги прясна и той никога не лъже..." Какво по-хубаво от това?! Автобусът спира и повечето сънародници се отправят към ядките на добра цена, а после към църквата. Така е, какво да се прави. А и все пак църквата е само църква и е вкопана в земята, няма как да избяга. За ядките обаче не се знае...

Разделихме се с ядките и църквата и напредваме към градския център. Мислим си как ще разгледаме град Одрин, нали за това тръгнахме толкова рано. Може би ще се запознаем и с огромната и възхитителна джамия творение на Мимар Синан. Беседата продължава: "Град Одрин... Ще минем през една борса. Там можете да си купите прах за пране и омекотител на страшни цени. За корите за баница се минава оттук. Да не пропуснете и маслините, те са ето в онзи магазин! Има и лимонада. И баклава. И локум. И тоалетна хартия. Киселото мляко е там и там." Как корите за баница да не са хитът на сезона, като за тях всички говорят още от тръгването от България?

Големият автобус маневрира в тясна и прашна уличка без тротоари намираща се в краен (но не чак толкова) одрински квартал. Наоколо се строи, мотаят се безцелно изключително само мъже, играят деца. Който не е бил в краен квартал на провинциален турски град, може да опита да си го представи, който е бил, знае за какво става въпрос. Тук поне не е мръсно. Едно момче на улицата ръкомаха и ни сочи място за паркиране, тези посещения очевидно не са от вчера. Обикновено при спиране на автобуса никой не бърза много и не се престарава да е пръв. Не и когато отиваме за омекотител. Немощни възрастни жени са се наредили прави плътно една до друга на пътеката между седалките. Не, младите не им отстъпват. Погледите вече не са апатични, а изразяват жив интерес – близо сме до омекотителя на добра цена, ароматът му заедно с очакването витаят из въздуха. Ето, автобусът приключи с маневрите и вратите се отвориха. Следва главоломно слизане. След секунди вътре няма никой, цялата команда вече трескаво избира стока.

Първите щастливци излизат от магазина с огромни торби. Огромни означава огромни. Възрастни господа с усилие влачат товара нагоре към вътрешността на автобуса. Наместват го между седалките и се връщат за още. Ще сложим маслините до омекотителя. Прахът за пране вече е при корите за баница. Бързо за локум и баклава, докато онези се мотаят с лимонадата! Тоалетната хартия ще купим после! Забравих за ядките, нищо, другите да чакат! После как ще носим всичко това? Обявените за тази "забележителност" 40 минути отдавна са отминали. Мълчим си и чакаме. Разхождам се и гледам мрачните немити витрини – стоките вътре естествено са надписани на български. Без правописни грешки. Материалът от околните разрушени къщи е струпан на купчини. Какви красиви котки обикалят из прахоляка наоколо! Хвърлих празна бутилка в близката кофа за боклук, а оттам изскочи още една шарена котка и ме гледа стреснато. Съседната хлебарница не се радва на оборот – ако искат да печелят, да продават омекотител!

Някои заредиха покупките между седалките на автобуса, но по-досетливите или напазарувалите по-сериозни количества карат шофьора да отвори огромните багажници. Да, в Мерцедес знаят как да правят багажници. Новите собственици наместват стоката сред чантите и куфарите на ревниво пазените места. Сега разбирам защо сутринта в Истанбул дежуряха пред багажника и не ми дадоха да си сложа чантите, където искам! Лелка цялата изчезва в багажника, мерцедесът е широк и до вътрешността се стига трудно. И без това тясната улица е почти препречена от отворените багажни врати. Леките коли се справят горе-долу лесно и с малко внимание отминават. Никой от товарещите не е прегазен. Задава се трактор с ремарке, който и той някакси мина през иглените уши. Турците са спокойни хора и не се карат за подобна глупост като препречила пътя врата. Лицата на повечето не изразяват нищо освен може би: и "комшу" са като нас. Някои все пак клатят глава, докато внимателно въртят волана. Да речем, че е съчувствено.

Пристигна един камион. Не, той определено не може да мине. Подсвирква любезно. Няма кой да затвори багажниците. Ново любезно и кратко подсвиркване без резултат. Човекът е ядосан, слиза и сам трясва въпросната врата. Все пак за разлика от българин не каза нищо на никого. След броени секунди вратата отново е отворена.

Най-облагодетелствани в пазаруването са собствениците на автобуса и персоналът, които имат багажници само за тях. Там в количества за зареждане на малък магазин ред след ред се извисяват големи кутии с прах за пране. Не е имало на чувал. Отстрани ги подпират сини бутилки с омекотител по 5 литра редувани с по няколко стека лимонада (турската лимонада е просто разкошна, няма как да не призная). Турците са любезни хора, а като става въпрос за търговия, друг вариант освен любезност просто няма. Човекът от магазина прави няколко курса до автобуса и любезно (повтарям се) носи току-що продадената стока. Може да носи и комисионната за груповото посещение. При закупените количества блага, човекът можеше по-удобно да ги натовари в автобуса с мотокар. Само да имаше такъв. О, пропуснах: има и кисело мляко в големи кутии.

40-те минути се умножават по 2. Не, на никой не му и хрумва да протестира. За последно притичват между магазините. Не е истина, тръгнахме! И оставихме посетителите от другите два автобуса да продължат започнатото.

Невероятно, но стигнахме центъра на града: "Джамията на Мимар Синан е по-голяма дори и от Св. София... А тук има магазини. Ако сте забравили нещо, можете да донапазарувате. Ако сте размислили за последните лири, тук е мястото и сега е моментът. Ядките са тук, локумът и баклавата тук, тава джигерът тук. Разбира се, че има и прах за пране, иска ли питане, даже може и омекотителят още да не е свършил! За кори за баница – в онова магазинче." Спираме до входа на джамията и... всички тръгват към магазините. Включително пишещият настоящото. За свое оправдание мога да кажа, че се интересувах от тава джигера, който е просто великолепен. Сигурно и омекотителят е бил такъв, за лимонадата вече стана въпрос. За разглеждане на центъра на Одрин ни остават едва час и десет минути – мисия невъзможна. Невъзможна, но така или иначе няма много интересуващи се. А градът е интересен. Освен огромната джамия и кервансарая-хотел има красиви фонтани и невероятно количество магазинчета из пешеходните улици, където се продават от профитероли и дондурма през тава джигер и дюнер до клещи, тел и мобилни телефони. В неделния ден всичко това е изпълнено с просто огромно множество хора, които аплодират едни български момичета в народни носии пеещи българска песен, но на турски. Време обаче няма! На бегом поглеждаме великолепната джамия, където никой не ни заведе. Искаше ни се да ѝ отделим повече от две минути, но се успокояваме, че все пак вече сме я виждали.

Тръгваме си от Одрин, за жалост или щастие повече няма да пазаруваме, но потресаващите изгода и удоволствие от тази или онази покупка могат да бъдат обсъждани кой колкото си иска. Ох, забравих фрийшопа на границата... Закупените стекове цигари бързо се разпределят между непушещите...

На забележителностите на интересния турски град с любезните и добронамерени (когато нещата не опират до търговия) хора ще им обърнем внимание някой друг път. Денят си отива. Пътуваме, по пода на автобуса се проточва дълга локва изтекла от киселото мляко. Във въздуха се носи доволство смесено с аромат на омекотител...

Одрин - София